ЕКИП

Момченцето

Момченцето

Веднъж едно момченце отишло на училище.То било съвсем мъничко. А училището било доста голямо. Но когато момченцето открило, че може да стигне до класната стая през специална врата, която води право там, то се почувствало щастливо. И училището вече не му изглеждало чак толкова голямо. Една сутрин, след като момченцето свикнало да ходи на училище, учителката казала:“Днес ще нарисуваме картина.”

“Чудесно!”, помислило си момченцето. То обичало да рисува. Можело да нарисува всичко: лъвове и тигри, пилета и крави, влакове и лодки. Извадило кутията с пастели и започнало да рисува. Но учителката казала: “Чакайте! Още е рано да започваме!”

и изчакала всички да се приготвят. “А сега – казала учителката, – ще рисуваме цветя”.

“Чудесно!, помислило си момченцето, защото то обичало да рисува цветя.” с розов, оранжев и син пастел. Но учителката казала:

“Чакайте! Аз ще ви покажа.” и нарисувала на черната дъска едно цвете. То било червено, с зелено стъбло

“Готово – казала учителката. Сега можете да започнете.” Момченцето погледнало цветето на учителката. След това погледнало своето.

Неговото цвете му харесвало повече. Но то не казало това, просто обърнало листа обратно и нарисувало цвете като на учителката –

червено, със зелено стебло. И съвсем скоро момченцето се научило да чака и да наблюдава, и да прави всичко като учителката.

И съвсем скоро то вече не правило нещата по свой собствен начин. Тогава се случило така, че момченцето и семейството му се преместили в друга къща, в друг град и момченцето, трябвало да ходи в друго училище. Това училище било още по-голямо от предишното и нямало врата отвън, която да води право до класната му стая. Трябвало да се изкачва по няколко големи стъпала и да върви по дълъг коридор, за да стигне до стаята си. И още първия ден, когато отишло там, учителката казала:

 “Днес ще нарисуваме картина.”

“Добро!” помислило си момченцето, и зачакало учителката да му каже какво да прави, но учителката нищо не казала. Тя просто се разхождала из стаята. Когато стигнала до момченцето, тя казала: “Не искаш ли да рисуваш?”

“Искам – отвърнало момченцето.

Какво ще рисуваме?”

“Не зная, преди да си го нарисувал”, казала учителката.

“Как да я нарисувам?”, попитало момченцето.

“Ами, както искаш”, казала учителката.

“И с какъвто цвят искам ли?” попитало момченцето.

“Точно така – казала учителката, ако всички нарисуват едно и също и използват едни и същи цветове, как ще разбера кой, какво е направил

и коя картина на кого е била?”

“Не зная”, казало момченцето.

И започнало да рисува цветя в розово,оранжево и синьо. То обикнало новото си училище макар да нямало врата, през която да се влиза направо в двора.

Автор: Хелан Бъкли

Публикувано в Забавно